Преданията и легендите за българските хайдушки съкровища – Ярамаз кая При Ярамаз кая от Вълчановия чучур на 150 крачки се намирва камък кат крило на прилеп. И от него до скалата са 50 разрача. Там има суха зидария. Строши тоя зид и ще се отвори вход. Той е в средата на зида. Отгоре на входа е сложена една плоча и на нея има чеп правен. Хваща се и се завъртява, ала не се види и тогаз само се отваря входа. Дълбоко е къмто 9 аршина.Кога влезеш вътре се види един кантар. После ще видиш една восъчната лодка сложена е на…
-
-
Преданията и легендите за българските хайдушки съкровища край село Орешак, Троянско Край село Орешак, Троянско има манастир “Успение Богородично”. В него ние живяхме пет месеца и в манастирския двор до извора вдясно има становит камък. На камъка изковахме кръст, а под него има три дупки. От знака десет крачки към изгрев слънце, на един аршин дълбоко в земята има замаскирана пещера. Разкопай и влез вътре. Тук няма препятствия. В пещерата има извор с хубава вода. Вътре на три камари има струпани хиляда и петстотин оки злато и двеста оки сребро. Тук са костите на трима наши другари, които трябва да…
-
Пещерата със седемте одаи и ламята вътре. Съкровище на Вълчан и поп Мартин воеводи. Много са легендите за хайдушки съкровища по нашите земи, една от тях е легендата за Пещерата със седемте одаи и ламята вътре и едно от съкровищата на Вълчан и поп Мартин воеводи. 1758лето, 12 юниа, Коджа Балкан “Като тръгнеш от Троянският манастир”Света Богородица” нагоре срещу течението на р.Черни Осъм, на около четири часа път се намираха следните местности:високо над реката строгите каменливи върхове се казваха “Трите вещици”, отдолу под тях беше “Станчов полугар”, над него се намираше “Папратливата поляна”, а долу в ниското “Чаушов дол”.Над него…
-
Хаскьойския цар Емин Ага, Балталъ. Смята се, че имането все още не е открито. Началото на тази история е в края на XVIII век, когато Османската империя вече се намира в упадък. Празната султанска хазна води до анархия, която се усеща от Дивана в Топкапъ до последното село в пределите на империята. Отслабеното султанско влияние, съчетано с неуспешните опити за държавни реформи, води до бунта на ямаците, които са помощни османски войски. Най-значимият момент от този бунт е контрапреврата за възстановяването на султан Селим II.През 1807 година в Цариград (Истанбул) нахлуват войски, водени от Мустафа Байрактар — велик везир в…