Българския календар

December 22, 2023, 2:23 pm, by admin

Това е голямо интелектуално и научно достижение на древната българска култура. С него трябва да започва всеки учебник по физика, математика и астрономия.
Българският календар печели адмирациите на Юнеско със съвършена организация и простота, която никой друг календар не предлага.
Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5504 пр. Хр.
Източници за българския календар са : Именника на Българските Князе, Чаталарския надпис и Приписка на Тудор черноризец Доксов.  
С изследването на български календар са се занимавали Димитър Съсълов- II, , доц. Васил Умленски - Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Й. Маркварт, Г. Фехер, Н. Николов, Сл. Дончев, Ив. Венедиков, Пл. Цонев, Ом. Прицак, Й. Микола, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов, Петър Петров, акад. Никола Бонев, акад. Д. Мишев, доц. д-р Я. Й. Шопов,  и др.
Днес сме  28-ти ден от 12-ти месец на 7528 българска година. Годината на Заека по древния български календар. (Началото на календара е 5504 година преди Христа - годината на последният потоп по нашите земи. т.е. 5504 + 2023 + една нулева година в началото на ерата = 7528 г.)
Коя година сме днес според другите календари:
по Персийския календар 1401 г.
по Ислямския календар 1444 г.
по Тайландския календар 2565 г.
по Китайския календар 4721 г.
по Еврейския календар 5783 г.
по Египетския календар 6267 г.(предполагаемо)
Днес за Световен календар  е приет  Григорианският. За него, както и за повечето други календари числото 365 се оказва кошмарно изпитание.
Земята обикаля Слънцето за 365,2425 дни.
Как да се раздели това число на равни периоди, така че да са удобни и прости за наблюдение и отчитане?
Повечето календари не се справят добре със задачата. Имат големи грешки в отчета или сложни добавки и извадки от сметките всяка година или на чести периоди от време.
Например:
През 2636 г. пр. Хр. със заповед на император Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар. Но те не копират съвсем точно българския и коригират отчета на времето всяка година. Началото на китайската Новата година настъпва по различно време всяка година, в периода между 21 януари и 21 февруари. Което е изключително неудобно ако трябва да се смята с този календар периоди от повече години.
 При Григорианския също трябва да се въвеждат редица поправки.
1. Добавяме един ден на всеки 4 години, 29 февруари.
2. В годините кратна на 100, не се добавя ден.
3. В годините кратни на 400 пак се добавя ден.
4. Основното неудобство е, че всяка дата в различните месеци и години е в различен ден от седмицата. Различни са за всички месеци и всички години.
Какво правят съставителите на повечето календари за разделянето на 365-те дни от годината?
Най-близкото хубаво за делене число е 360.
360 : 12 = 30
Така получават 12 периода по 30 дни, но тук започват неприятностите.  До 365 им остават  5 дни, които трябва да наместят някъде. Затова правят пет от  периодите  с по 31 дни. И горе-долу се получава някакъв календар с редица препятствия.
Приблизително такива сметки има в григорианския и така възникват изброените вече усложнения.
Всички календари се опитват по някакъв начин да включат всичките 365 дни в календарното разпределение.
ВСИЧКИ КАЛЕНДАРИ ОСВЕН БЪЛГАРСКИЯТ
С какво българският календар спечелва адмирациите на ЮНЕСКО?
Древните българи не се спират на числото 360 като останалите календарни съставители.
Те решават да работят с числото 364. То е много по-добро календарно число, тъй като е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 ( 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон или тримесечие.) По нашите земи имаме 4 сезона и затова разделят
364 : 4 = 91.
Получават 4 равни четвъртинки на годината, което никой друг календар не предлага.
В 1/4 година има 91 дни.
Числото 91 просто плаче да бъде разделено на 3.
91  : 3 = 30 и 1 остатък.
Получават три месеца по 30 дни, като на първия добавят останалия един ден.
31 + 30 + 30 = 91
Перфектно равни и еднакви тримесечия.
Така всички дни от седмицата и числото на дните от месеца са еднакви всяко тримесечие и всяка година, во веки.
Така винаги първият ден в годината винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки.
Първият ден на всяко тримесечие винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Во веки.
Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. Во веки.
Такава наредба никой друг календар не е успял да постигне.
Защото българите разпределят 364 дни, а не 360 както другите нации.
Но ще попитате:   Какво става с последния 365-ти ден?
Тук се откроява нестандартното мислене на българите. Мислене "out of the box", за което другите нации съставяли календари не се сещат.  
Последния 365-я ден българите изключват от календарното разпределение. Гениално!
Този ден не участва в никой месец и седмица. Не е в календара изобщо! Ден за празнуване!
Пишат го  празник и го наричат Ени-Алем, Енин ден, Еднажден. Това е последният ден по българския календар (21 декември) или Зимното слънцестоене - най-късия ден в годината, там слънцето завършва цикъл. След него дните започват да нарастват, започва нов цикъл, започва нова година. Поради това денят след Еднажден древните българи са го нарекли за начало на Нова година.
Високосния ден го добавят през 4 години на мястото на лятното слънцестоене - Еньовден.
През 60 години високосният ден не се добавя за да се коригира календара с астрономическото време.
Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички тримесечия и за всички години. Во веки.
Еднажден е последният ден на годината, в който българите са празнували раждането на новото слънце или раждането на бог Слънце - бог Сурва.
В сурвакарските песни и до днес се пее: "Сурва Бога се роди мамо, млада бога"
Теофилакт не казва изобщо, че дедите ни са монотеисти, не казва, че почитат Тангра, а говори за култ на българите към слънце, луна, звезди. Теофилакт нарича старите българи скити, а от Херодот знаем, че богът на слънцето при скитите носи името Гетосур.
Гетосур означава славното слънце. Частицата гет е сродна на тракийския етноним гети-славни, прославени, обяснение получаваме и от арийските думи гаяте-прославям. Елементът сур означава сияние, светлина, слънце.
За разлика от други български приноси към световната история и култура, все още никой не оспорва произхода на българския календар.
Но тук възниква един логичен въпрос - Защо българските медии не говорят за него? Защо в учебниците няма дори една страничка? Въпреки че само няколко народа в света имат хилядолетни календари, а само един от тях - българския е по точен от световния григориански. Ето за това трябва да се проглушат ушите на света. Ако беше някой американски празник да са го въвели. Ако беше ЛГБТ парад да са го разтръбили. Дори за китайската нова година и китайския календар говорят повече отколкото за българския. Не е ли странно такова поведение? Не навежда ли на мисълта, че това е нарочна позиция продиктувана от сили, които имат интерес българина да не знае за величието на предците си? Защото как ли биха реагирали потомците днес, ако знаят каква наука и култура тръгва от дедите им?
Вижте българския календар на живо тук: https://bgkalendar.com/